Започва нощта. Влиза навсякъде. Октоподната нощ всяка вечер. Светофарите прежълтяват. Пияните полудяват. Светофарена нощ в моя ум. Моля се на онзи просяк. - Дай ми нещо,нещо ми, дай! Просякът строго ме гледа. Мисли си,че съм крадец. И е прав да си мисли така. Нямам оръжие за октоподи. Искам му една глътка и просто...да не съм сам. Просякът ме гони и псува. Светофарена нощ без добро. Прибирам се с нищо в дома си. Само в джоба ми-малко зло.
Знаете ли,понякога ми е някак неудобно да чувам такива хубави думи за текстовете си.Не знам точно откъде идва това неудобство.Благодаря ви!Благодаря и за вашите текстове,които чета с удоволствие почти всеки ден!Старият Ханк ви желае радост!
Вержи, забравила си да добавиш 6-ичката, за която си писала в коментара си.
Добре си се завърнал Ясене! Къде се изгуби толкова време? Веднага познах стилът ти. Колко образно. ...светофарите пожълтяват...октоподна нощ...и от мен една 6-ичка
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Светофарите прежълтяват.
Пияните полудяват"
Няма нужда от коментарЧУДЕСЕН Е!
Браво!Много е истински!