Идваш в сънищата ми -
неканен,
мил и нежен си,
забавен...
прегръдките ти
са ми като топъл дом,
целувките
изтръгват сладък стон...

Все искам да избягам, 
понякога дори
успявам...
но после спомените
се завръщат -
като скитник
в родната си къща...
за нови мигове мечтая
и все по-силно те желая!


В този омагьосан сън
живея...
обичам, страдам и копнея,
търся вярната пътека -
уж бягам от теб
надалеко...
а после стъпките
намират те сами -
съдба ли е, или любов...
кажи?!