4 nov 2017, 18:53

Oмагьосана гора 

  Poesía
548 3 26
Залутах се в гора от хора, изтощени от умора.
Препъвах се в лиани и във храсти,
заплитах се във паяжините от страсти.
Обърках се съвсем накрая!
На къде да тръгна – хич не зная!
От доста време тъй седя! Вече корени ще пусна!
Дали няма да се наредя между "хората дървета" утре?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??