Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта,
белоснежните сливи ги гледат учудено.
Със коси от копнеж, на морето в кобалта
къпе се пролетта изумрудена.
Отново старото небе следи под вежда
как слънцето в обятията си я целува,
а тя, изпълнила земята със надежда,
в просторите пленително танцува. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse