Itilon (Юри Иванов)
22 61
17 sept 2006, 23:17

Омраза 

  Poesía
2672 0 7
Промъква се към теб във мрака сила зла,
Тя кара те да водиш безсмислена борба,
Очаквайки момент, в който оставаш сам:
От камък монумент, от мисли окован.

Ти дириш изход – бягаш; но него не видял,
На нея се предаваш; сам себе си предал
Ти ставаш друг, различен, коварен и жесток,
На някого приличаш – на новия си Бог.

Когато всичко свърши, завръщащ се в света,
Но вече си прекършен; от другата страна
Преминал и в чужда болка пътя си открил,
Победен си, ала вярваш, че си победил.

© Юри Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно!
    Поздрави!
  • Ами причината е чисто техническа - за да се върже ритмически и метрически (powered by Глория хихи). Идеята ми беше да стане "Сразен си, ала вярваш, че си победил" - как ти се струва?
  • Не става! Идеята е да се връзва с победил. А "сразен си ала вярваш, че си сразил" звучи тъпо. Всъщност каква е причината да го предложиш?
  • Какво ще кажеш за замяна на "Победен" със "Сразен"?
    А за човека с двойките не се притеснявай - най-вероятно се опитва да те вдъхнови :Р
  • Финалът е много силен, Юри. Браво за идеята и реализацията! Много си точен.
  • Благодаря за коментара! Да не пропусна да благодаря и на този, който е оценил с двойки последните ми стихове, но е пропуснал да спомене защо. Изглежда е вид градивна критика, знам ли.
  • Да, Юри!
    Това е омразата, а ти много добре си я пресъздал!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??