Омръзна ми. Не знаеш как ми писна
да бъда кротка, мила и добра,
да бъда непрекъснато забавна
и да играя в твоята игра;
да ми налагаш правила и норми,
да се съмняваш вечно в любовта,
да ми придаваш причудливи форми
и да наричаш щастие това;
да ме затваряш в златната си клетка
и да очакваш да благодаря,
когато зад дебелата решетка
душата ми крещи за свобода.
Омръзна ми да бъда търпелива
със вечната ти мъжка суета,
не ми приляга маската фалшива
на твоята единствена мечта.
Отивам си. Това поне го мога.
Оставям те със твоята игра.
Не ме поглеждай плахо със тревога -
аз вече знам какво е свобода.
© Ирена Иванова Todos los derechos reservados
Поздрав!