Омръзна ми да се срамувам!
Да се притеснявам ден след ден!
Омръзна ми да се страхувам!
Цената на чужди пропуски и грешки
да се иска от мен!
Толкова ли съм свята и безгрешна?!
Нямам ли си свои грехове?!
Защо да нося чужди вини вечно?!
Нали ми трябва сила, когато
мойта съвест на съд ме призове?!
Обръщам се към всеки, съвестта си да намери!
Всичко сторено до днеска да премери!
Нека всеки да подложи гръб под свойто бреме!
Да може и невинният човек дъх да си поеме!
Да му остане време живота си да поогледа,
да го подреди, да оправи някоя повреда...
Да сбере онова, от което го е срам, или се страхува,
да го заплати и с чиста съвест напред да заплува!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados