в солени (как не съхнат!) езера.
На кривите да вярвам, че са прави
Кръвта ми, без да питат, да източват
и после да разреждат със вода.
Душите ни без жал да препродават
с усмивчици на селски хитреци.
Омръзна ми от агнешки главички
с изплезени (заклани са!) езици.
Омръзна ми да съм една от всички.
Отделям се. Сама съм. Но съм птица!
© Мая Попова Todos los derechos reservados