Омръзна ми страхливци да обичам!
От такива вече до гуша ми дойде…
Последният, внезапно ми се случи
и най-нахално живота ми превзе.
Накара ме да се почувствам жива.
О, боже, само колко жива бях…
А после най-спокойно си отиваше,
докато го молех, плачех и кълнях…
И наместо да намразвам Любовта,
със всеки миг по-силно я очаквам.
Презирам се, затуй че съм добра,
(а не се научих с времето да хапя). ...