П.Владигеров - "Есенна елегия"
... есенна тъга
нахълтала неканено на двора
попила по изсъхналите кестени
възседнала бездумно всеки полъх…
… онази нежелана блудница
обгърнала избрулените клони
напираща по устните недишащо
по дланите плътта си да разголя
и тази непресъхваща надежда
че след смъртта се ражда в пролет
избродила пътеките за никъде ...