Не исках много само да ме прегърне някой после горчиво си тръгвах нямаше значение кой не бяха любовни истории в тъмното се сбогувах и нямаше утре там където дъждът плачеше заради моите сухи очи там блестяха самотните улици и се отразяваха светлини в светлини.. Онази нощ бе по различна, трептяща от напрежение, събрала всички стихии, и имаше хорове от разгневени ангели, и яростни мълнии преплетоха нещо, и урагани свистяха и клони се чупеха, и светът се рушеше от отчаяние, тогава просто се вкопчихме, полудели от страха за загубване, в малките си светове разрушени, това беше нашия вик във вселената пронизителен и зовящ милосърдие и тогава стана необичайно и тихо, и стана ден и слънцето светеше, а ангелите отлитаха нейде с бурята, и стана тихо, като при сътворение, и прегърнати се усмихвахме, а около нас се виеха дъгите, но не се пускахме, здраво преплетени, и тогава нещо се случи, някакво разместване във вселената, нови светове сътворени избухнаха, и преминахме през тунела, това не беше любов, беше повече.
Анета и аз докато го писах го виждах, радвам се че съм успяла да го предам като усещане и е възможно да се визуализира..
много ти благодаря за този коментар!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
много ти благодаря за този коментар!