Две очи огледални, две непипнати, близки Вселени,
се разбиват на сълзи пред каруца с два мършави коня.
"Ще си спомняш ли някога там ти отново за мене?"
"Ще те мисля и погребала този свят, ще те чакам на Оня!"
И табора потегли със викове. Една пъстра шамия
потъмня и се сгърчи в косите. Продадоха стоката.
Упорито крещящо, сърцето не беше от тия,
дето без кръв и борба си променят посоката.
Каруцата пее криволичеща песен на друмите.
Криволичат сълзите по тъмното, обло лице.
Онемяха устата. Дар любовен са думите.
Почерняха жълтици, откупили женско дете. ...