На К. Желев
Ти не питай за онези преди тебе,
те отдавна вече са минало.
И сега си толкова с мене,
не е ли достатъчно?
Пепелта не разравяй,
тя отдавна застина.
Там жарава не догаря
и въглени в нея няма.
И спомените мътни са,
ти всички заличи...
Толкова твоя съм,
не ми ли личи?
Ако някога спомням си,
то не е, защото ми липсва.
Ако някога връщам се,
то е, защото не искам да се повтаря!
© Василена Младенова Todos los derechos reservados