Онези нощи бяха светли -
щурци, павета, лампи, любовта.
Онези нощи бяха чисто бели,
а днешните - просмукани с тъга.
Онези нощи изглеждаха безкрайни,
без понятия за време и за час.
Онези нощи - споделени тайни,
в онези нощи бяхме ти и аз.
А днешните изглеждат сиви.
Луната даже без желание блести.
Лъгах се, че сме били щастливи -
до мене не заспиваш вече ти.