И в най-далечни времена,

и в най-забравени места,

и в най-студените сьрца

е имало и има онова,

което нямате сега.

Изгонено по нечия вина,

забравено от нечия глава,

погребано в нечия льжа...

То винаги ще бьде онова,

което нямате сега.

Вьв времето ще скита вечно,

в забравата ще дави всичко,

което го погреба в льжа...

... То пак ще бьде онова,

което нямате сега.

В забравата ще тьрси вечно,

в льжите ще скьрби,

но винаги ще се стреми

леда в сьрцата ви да разтопи.

... То пак ще бьде онова,

което нямате сега.

21.01.2008г.

София.