Дъждът вали във капки нежност,
а аз се скитам, без да знам сама,
дали е истина, или пък някаква небрежност,
защо се родих и защо ще умра.

Помня, учихме много отдавна -
няма вечни неща на света
и така е, че някой се ражда,
а пък друг си отива в нощта.

Не попитах обаче дали
може аз да съм нещо различно
и дали ТО напред ще върви,
или ще остане само, безразлично.

Много исках да бъда това,
онова, там, различното нещо
и не исках да бъда сама,
просто беше ми някак си грешно.

Колко време прекарах сама
на света, там, сред многото хора,
всеки път щом почувствах вина,
я заменях за малко умора.

Да направя това, тук и там,
да отида със света да се срещна,
но вървях ли изобщо, не знам,
или просто седях безполезна.

Имах много мечти на света
и небето ще бъде свидетел,
но остана ми само една -
да съм нещо различно от пепел.

Въздух, прах го наричат едни,
но дали има нещо различно,
и разбрах, че не струва пари,
че не може да седя безразлично.

Ако искам да има след мен
мои стъпки и някой да тръгне
и да види света променен,
като мене преди да сe върне.

И със мъка признавам, уви,
че не трябва да е вещ безразлична,
но и не може да купи с пари
добротата, тя е различна.