8 dic 2017, 10:02

Оня малък студентски таван 

  Poesía
753 7 15

            По случай  Студентския празник

Мога ли днес да забравя 

оня малък студентски таван?...

Спомени живи разравям, 

младостта ми наднича оттам.

Два на три метра широко. 

И маса, окачалка, и стол.

Куфар – две педи дълбок и  

„надстроен” с двуетажно легло.

 

За да е пълен уюта 

във така романтичния дом,

скромно се кипреше тука 

и кафяв емайлиран котлон.

Идваше ти като вятър, 

бурна радост и пролетен цвят,

драсваше с нокът вратата... 

и потъвахме в нашия свят!...                                           

 

Спираха пак часовете,  

неусетно  изминал денят...

Ето -  отново ни светят  

рой далечни звезди  и  трептят...

Утрото идваше бързо!...

И изпълнено с нежна любов!..

Спомен  в скъп възел завързан!...

Като сън  във  живота суров!...

 

Няма го вече тавана, 

вместо къщата – жилищен блок...

Но и така ще остане 

във сърцето ми белег дълбок.

Ширим се  днес в нова къща  –

със  тераси и с много цветя...

 

Ах, защо ли отново се връщам  

на тавана, оттам – в младостта?...

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Веси, Ирина, Руми, благодаря за вниманието и добрите думи, приятели!...
  • Всичко преди мен вече е казано... прекрасно, както всичко твое, но тук някак усещането е по-специално! Искрен поздрав и от мен, Роби!
  • Докосваш със всеки стих,Роби,чета те,но не коментирам по...известни причини,но тоя стих наистина ме разтопи...Всички по-долу са били студенти и се връщат,аз не бях,но 30 години бях сред студентите/работех във ВУЗ/ И всички празнувахме с тях,живеехме с техните съдби,помагахме им по различен начин!!Добре е човек да има спомени,а още по-добре е ,когато умее да ги събуди във другите!А ти си майстор на това!!!Доста неща научих от теб....и тайно ти благодаря.
  • Ех, спомени, спомени... Незбравими студенстки години... Много ми хареса, Роби! Благодаря ти!
  • Привет, Ивон!...Благодаря, че намина!...
  • Хубаво, носталгично!
  • Благодаря, Пепи!...
    Права си, да, понякога само една мелодия, една песен, може да ни върне в онези години и да направи денят ни прекрасен с изплувалите спомени!...
  • Да, много носталгично! Всеки се е връщал в младостта си за нещо специфично, неповторимо с много любов, дори музика може да ме пренесе във времето назад и да изплуват образи и картини с изумителна яснота и подробности! Чудесно е, Роби!
  • Мариана, Люси, Рени, Влади, Силвия, fayri. (Fairy) , Меги и Албена, припомнихме си заедно незабравимите студентски години - къде с носталгия, къде с приятно чувство...
    Благодаря, че бяхте тук!...
    Нека е светло в душите ви, както е слънчев и светъл и днешният ден!...
  • Стана ми тъжно, Роберт!... И моите спомени разрови...
  • Всеки къта прекрасни спомени от младостта си и първата студенстка (или нестудентска) квартира! И ти ме върна в моите, Роби, поздрави!
  • Мили спомени от някога.. Прекрасен стих за тези незабравими години. Поздрав и честит празник!+++
  • Разкошно е! Изтупа и моите спомените от нафталина. Браво! Честит празник и на вечните студенти в живота !
  • Може би защото най-скъпите от детство и младост неща - "отиват на тавана", тях никога не можем, и не искаме да се разделим, нали?

    Прекрасно е, Роби!
  • Кой ле не си спомтя с носталгия за знойни мрадежки приживявания. И чувството на сигурност, че целия свят ти принадрежи🐞💐
Propuestas
: ??:??