Безброй снежинки падат,
стелят нашите градини
и затрупват прага ни с тъга.
Порой прашинки газят,
стрелят право във очи ни
и захлупват с мрака
всяка мъничка надежда,
всяка светлинка!
Покой дари ни!... Те страдат...
и не смеят да се молят,
а боли!...
О, Боже мили, опази ни! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse