pagane_1 (Валентина Драгнева)
43 570
19 mar 2008, 12:16

Опит за летене 

  Poesía » Otra
900 0 8

Икаре, полети! Дедал  не  слушай -

крилата  смело  разпери.

И  вперил  поглед  във  небето  някъде,

над  върхове  от  недоверие  лети!

 

... Но  горещи  лъчи - метеорен  поток -

в  капки  сЪлзи  превръщат  восъка.

Ще  падаш  ниско  след  всеки  скок -

гравитацията  ни  прави  просяци.

 

Безкрайни, но  тъжни  и  мъртви  са  степите

между  ефирния  дух  и  реалната  плът.

Как  да  познаем  пътя  си - слепи  сме -

и  никога  не  сме  виждали  път!

 

И  когато  достигнем  до  края,

не  се  питаме: "Това  ли  сме  ние?"

Истината  най-сетне  разбираме,

но  сърцата  ни  са  спрели  да  бият.

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжен, но за съжаление често срещан край на човека. Много силно внушение! Дано по-често и повече хора разбират истината преди да спрат да бият сърцата им. Може би за целта трябва да се лети повече, като Икар...
  • !!!
    Прекрасно е!Поздрав!
  • Браво, Валя!Рано или късно разбираме Истината!
  • Много силно!
    Поздрав!
  • Благодаря ви!
    Адаш, радвам се, че се отби

    Пинда, благодаря ти!

    Маги, думите ти винаги ме стоплят

    nikol -
  • Много хубаво...силен стих!
    с обич, Валентина.
  • "с окървавени крила се опитваме
    да достигнем слънцето а те все се запалват."
    "губим себе си по пътя към спасението"-Дейв Мъстейн "Елисейските полета"-Човек който може да изрази този тип мисли по-добре и по красиво от Дейв е кумир за мен.Може да си отвориш олтар или да правиш концертни четенета - публика ще има , поне аз.http://www.vbox7.com/play:1314a9ac-не е "елисейските полета " но го бива.С поздрави и преклонение.
  • Хубаво е. Особено силни са последните два куплета.
Propuestas
: ??:??