Опитах се да те откъсна от сърцето.
Боли! По дяволите, как боли!!!
А вечер отмъщава си – да е проклето,
върху жаравата си, ме горѝ!
Опитах се от ириса да те изтрия,
но мастилото не се размива
и през нощта люти, с клепачи щом те скрия,
прогори очите ми...прелива...
И от ума, опитах се, да те изтръгна,
но рана се получи, все кърви...
И пак си там, и иде ми да го захвърля –
безумна да съм, та да не скърби! ...