Опитах се да прибера крилете,
да приземя душата си проклета.
Било е време - да лети високо,
сега е време - да е земна.
Опитах се да се сбогувам с вятъра
и мириса на пролетни копнежи,
листенца бели, прецъфтяла джанка...
Да имаш дом... навярно е човешко...
Погали ме за сетен път Южнякът,
раздипли ми косите на талази,
целуна устните ми и заплака.
И втурна се на Юг, за да забрави. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse