Пияна съм от виното червено,
на слънцето поело топлината,
пътувала по гроздовите вени,
сега кръвта ми с нея е богата.
Пияна съм, че празник всеки ден е,
отпивам щастие на глътки бавни.
Съдбата ми с барут е заредена,
но аз простих обидите отдавна.
Пияна съм от любовта, с която
душата ми лекува всяка рана
и слага пак на обичта крилата.
Такава е – не може да престане.
Опиващо е да си жив, човече!
А истината дваж е по-пияна –
да е разголена не иска вече
и затова във виното остана.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Така че, радвай се, Нинка! Заслужаваш!👏