Какво да дочака? Кого и защо? Толкова просто е - налей и да пие! От любов е пияна, а й горчи до задавяне скришната рана. И плъзва се нещото във очите й, изчегъркало гърлото сухо. Треперят ръцете в очакване да дойде Тя, да притъпи болката. И ето Я... идва след чаша, две или три. С блуждаеща сянка прегръща душата й. Между пръстите фасът и не трепери. Дори да запари, почти не боли. Със нея е лесно, и почти хубаво... Почти като ласката, някога, на очите му - слънчеви трепети, И със онази вятърност в дланите, милващи в залезите косите й. А целувките - нежна жарава, я отвеждаха в свят от мечти, там, където душата се ражда, приютена от топлите устни. Но след час, два или три, ще си тръгне Опиянението. Дваж по-силно пак ще горчи... Аз не искам да пия. Ни джин, ни ракия! Утехата временна не лекува. Опиянениетo е само заблуда, непокоряваща мойта стихия.
"Почти като ласката, някога,
на очите му - слънчеви трепети,
И със онази вятърност в дланите,
милващи в залезите косите й.
А целувките - нежна жарава,
я отвеждаха в свят от мечти,
там, където душата се ражда,
приютена от топлите устни."
Една сестра. От най-добрата школа.
На масата И сиренце, трохи.
Приспива я шишето с алкохола,
щом няма даже мъж да я приспи.
Със кучето си вечер разговаря.
По телевизорчето гледа новини.
Ръката И с димящата цигара
си спомня за спринцовки и игли.
Това е положението значи
и бързам аз да сложа епилог:
Тя болничния праг ще да прекрачи,
когато вече е за патолог...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Дано скоро отболи,Джейни!
Прегръщам те!