Опомни се...

Виждам грижливо съхраняван хаос.

Разхождам се и някой шепне ми, за жалост.

Усмихвам се и вдигам своя поглед,

намирам те и започва поредният ми полет.

Нашепвам ти и се преструвам,

отвръщам се, за да не те вълнувам.

Играя, за да не бъда себе си.

Залъгвам те, за да повярваш сам на себе си.

Оплитам те в мрежите си крехки.

Запечатвам реакциите ти с насмешки.

Показвам ти изхода с надежда,

отправяш се към него и ме поглеждаш.

Спираш се и се обръщаш с гръб към входа,

поглеждаш ме, но не със злоба.

Изпращаш ми сигнали с очарование,

изпълнени са те със обожание.

Правиш крачка към мен и после втора, трета...

вярваш, че може би съм твоята Жулиета.

Недей, Любов, умолявам те, ти - спри се,

лъжа те, ти - опомни се!