wtsigd (В)
10 6
5 abr 2005, 12:51

Опразнената ни душа 

  Poesía
1699 0 3

Опразнената ни душа

Умората разгражда сетивата
и болката гъмжи във такт.
Огън вие в празнината
и вятърът свиреп шепти.
Къде оставих аз съдбата?
Къде остана мойто "аз"?
Защо откраднаха мечтата
и кой затри праха?
Любов? Това е красотата,
но останахме безочни ний, крадците.
Любов, това са те децата,
започнахме мърливи към дълга.
...
Отпускаш се и някой те напада,
раздаваш се, а някой те кори.

© В Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Елена, наистина много ти благодаря!
  • бих казала, че стихотворението е много хубаво,продължавай все така.
  • Отново същата молба.. Моля, оставяйте коментарите си. Уча се все пак
Propuestas
: ??:??