ОПТИМИСТИЧНА РАЗДЯЛА
Тук нищо няма за разбиране.
Тук нищо няма за разбиване.
Строшеното разбито е навеки,
вървиме двама, но в две пътеки
и няма драма, няма болка.
Избираш ти една посока.
На кръстопът се озовахме.
Избирам аз: „ до тука бяхме".
Тече животът и прелиства
на битието сребърните листи.
Защо тъжиш, сега росата
е в твоите очи, не по тревата.
Пусни ме, пътят ти те вика.
Там чака те на бъдещето лика
и нечие сърце очаква тебе,
напълно то ще те обсеби.
И нечии ръце очакват мен.
Тръгни по-смела в новия си ден.
© Мария Чомакова Todos los derechos reservados