тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
8 oct 2007, 8:58

Оптимистично 

  Poesía
616 0 14
Може да убиеш съвестта си, вътреутробна,
може да лееш сълзи, но пак очи ще пламнат!

И влюбени, замечтани, чак надеждата се трогва,
а дъждът от звезди пак ще вали, с целувки жадни!

И когато смехът угасне с прекършен глас,
а усмивката от себе си се отчае,
ти ще изтръгнеш с корен всяко зло
и ще се радваш на живота и величаеш!

Без теб нищо няма да е същото,
липсва веселие и е тъй безрадостно
и приказката вълшебна е свършила,
а той чака ласката твоя, срещу своята!

У теб, веселият човек трябва да победи,
тъжният да премине в сенчестата зона!
Смеещи се очи да не плуват в сълзи,
а в твоите топли, единствени  мечтания!

Любов ли искаш или милосърдие
и думите се обляха вече в пот!
Мечтите са на брега на отминалите дни
и стигнаха до път, където си поемат дъх!

Няма илюзии...
Няма проза...
Има любов...
Има небе...
В края на пътя!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??