ОПТИМИСТИЧНО
В съня ми – куршумени мисли и трескава пот.
И път... без указателни табели и авариен изход.
С нокти стържа по гладко излъскани стълби
и с овехтели мечти се привързавам към тях.
Скърцам със зъби и с думи страха си залъгвам.
Върху гърба ми – сто оловни товара ме смазват.
Напрягам юмруци (още мога от камък вода да изстискам!),
а в дланта ми – само сълза от смачкано цвете.
На вика ми за помощ – изгладнели хиени откликват...
А дълбоко в очите ми – морски кончета се готвят за полети.
Весела ЙОСИФОВА