Слънцето радушно се усмихна,
на оскотялата ми ледена душа
и заспало в нея се пробуди,
чувството за обич, радостта.
Сърцето ми политна в небесата
без оковите на черната тъга
и мечтите като дъжд пороен заваляха,
превръщайки ми делника в дъга.
И аз поисках да живея
напук на злобата, скръбта,
защото истинската обич надделява
над омразата и над смъртта.