Оптимизъм

4 may 2020, 7:55

Poesía » Otra

1297 1 0

Изпих си до дъно горчивата чаша,

но животът остана красив.

Бавно след себе си, съдбата си влача,

но той ме поглежда весел и жив.

Бавно в небето облак пътува,

аз се заглеждам на там.

Ято птици в небето се рее,

сякаш отнася днешния ден.

Лазурно над мене небето сияе,

орел се къпе в небесната шир.

Пеперуда над житата , като цвете прелита

и каца на тъничък клон.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.