Опустели улици
Опустели улици...
Като метла, броди вятърът смитайки разсипана пепел...
Поспре се за миг... и отново на работа,
но на разсъмване изчезва, разпилял пепелта...
А сега...
нощ промъква се, пристъпва уверено – вечерта изтъркулена
хоризонта изпълва...
Беззвучно излитат от устните... излитат от устните... слова,
разпръснати в стената на мълчанието...
мята ги вятъра, подмята отломки...
Къде?...
Нощта глуха е, и безсъница губи следите, -
загубена, объркана в тях... до сутринта...
Може би, някъде ще се срещнем със силуета ти –
Да?!, а може би – Не?...
© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados