Къс след къс земята пори
селянин -орач...
С майката природа спори
от зори до здрач.

Пот от челото си рони,
с времето спори,
а Михаля цял ден гони,
в хубавите дни!

Горд е с Белча и Сивушка,
с топлите бразди,
 но с остиена все ги мушка,
доде нивата бразди!

Щом поеме свойта вяра,
свирне със уста!
Лятото щом е в разгара,
чака есента!

Жътвата с успех щом мина...
Иде оранта!
Слава Богу таз година,
даде Бог храна!

Работата му е спорна.
Има той ищах!
И макар и нанагорна,
той от нея няма страх!

Ватъра със него спори:
"Стига се мори!"
А Орача отговаря:
"Мен ли учиш ти?!"

Кък след къс,земята пори,
селянин- орач,
с майката природа спори
от зори до здрач!
  1950г. Драгойно