Anita765 (Ани Монева)
296 11763
5 abr 2017, 0:30

Оранжево 

  Poesía
530 2 7

Нощта е клекнала пред прага,
не смее на вратата да почука.
Говори нещо, тихо си разказва,
учудва се защо е сух капчука.

И аз се чудя. Тази нейна плахост
или пък може би е не съвсем,
наивна ли е, вярва ли си сляпо,
какъв е нарцис, може би невен.

Май повече оранжево извира.
Прилича нещо в нея и на теб.
Поглеждам и я чувам – рецитира
почти на глас един любим куплет.

Наднича вечерта със поглед лунен,
наднича и потича по стъклото.
В полугласа на тихите ти думи
оранжево е някак и е топло.

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... а аз не го харесвам, но думите ти са хубави!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Усетих...
  • Нощите добиват различни нюанси... Един миг носи настроение и усмивки,като разцъфнали цветове в някой усамотен кът на душата... Браво,Ани!😘
  • Харесах! Поздрави!
  • Много ми хареса стиха ти , Ани!
    "оранжево е някак и е топло"
  • Оранжево топло, оранжева любов.... Колко хубаво!! )) Като в старата детска песничка ))
Propuestas
: ??:??