Е, това е, свърши,

край,

прекрасно беше, но

уви, 

животът не е само 

Рай

и сбъднати  мечти!

Аз приказка една ще ви

разкажа,

по пътя после ще 

вървя,

защото и мечтите

даже

могат да те 

наранят!

Живяла нявга волна

птица.

Дарявала света с

любов,

а нейната изстрадала 

душица

мечтаела за

благослов!

Видяла нейде в

синевата

орел високо да

кръжи.

Решила "той ми е

съдбата"

и хукнала към него

да лети.

Забравила за всичките 

несгоди

летяла тя към своя

Рай,

незнаеща какво ще я 

споходи

и че лети към неизбежния 

си край!

Орелът вече забелязал,

че плячката сама

към него без

боязън

издига се

в нощта.

И поглед вперил в

птицата безумна

решил орелът да си

поиграй

със плячката си 

неразумна,

преди да сложи на

живота край.

И нейде горе

във небето

танцували са ден

и два,

без капка жалост

във сърцето

играел си орелът

ей така.

А после,

всеки знае края -

неравностойна битка е

това,

птичка малка е, 

не знае,

че за орела само е

храна!

Поуката е ясна и в живота,

когато птица си, дори добра -

далече бягай от орел самотен,

за да не станеш му Храна!!!

  Мариана Василова