Има-няма няколко години уж сме граждани в Европа,
кара-вара към Шенген е пътят, ала нещо все ни кьопа.
Горе-долу сме приети, но доверието вкисва,
ура-тута на койрука сме си... та комай ни писва.
Джиджи-биджи, ха наслука, скъпи бракя мои,
тууу, да се не види, не сакат ни за свои...
Джаста-праста, няма нужда много да се трудим,
помощи ще търсим бърже, та да не загубим.
Туй-онуй с кеф ще вършим нещо, грабейки страната,
а пък после за това виновен се оказва Сатаната.
Цигу-мигу, иху-аха на хорото да се хванем!
Ха наздраве с пълни чаши, ориенталци ще останем.