Питам се
коя ли орисница тъй ме ориса -
да съм на светлинни години
далеч от тебе?
Сякаш сме слънцето и луната...
Питам се
колко ли време трябва да мине,
да се спреш най-после при мене?
Сякаш сме две заблудени планети.
Какво беше това фатално привличане -
цял живот да се стремиш към мене,
да ме откриваш във всички очи зелени...
Каква беше тази пуста орис орисана –
цял живот да летя към тебе,
да те намирам във всички очи кафяви?
Но съм щастлива от това,
че живееш някъде, макар без мене,
че съм в сърцето ти и в мисълта.
И само вечер в молитва тиха
аз споменавам твоето име...
© Ваня Todos los derechos reservados