ОрисСтоим в хомота, като вола... И все за плявата тъжим! И мъти ме водата в гьола, над който цял живот кръжим!
но в него здраво се държим, с неистините на престола, украсяван с много грим!
дори без капка Свобода, и с грехове на поразия, но със развети знамена!
Не както казват, че е Рай... Той във кълчищата ни мота, и чуваш само кучи лай!
със много смъртни грехове, тя в "трата глуха" все ни тика и там стои от векове!
от нас си прави врагове! Решава своите въпроси, и свойто бъдеще кове!
загърбва съвест и морал... И мачка хората "проклети"... Затуй все сме на този хал!
оплакват тежките ни дни! Макар родени за поети, ний псуваме от младини!
|
© Христо Славов Todos los derechos reservados