Орисница зла ли съдба ми предрече,

       или пък за грях на далечен роднина,

       веда ли нощна

       прокоба изрече -

       тъй рано от мен любовта си замина.

       А как без любов на света ще живея,

       със ласка живота студен да прегърна?

       И как с вдъхновение

       песни да пея?

       Ах, как любовта си отново да върна?

       Познава ли някой рецепта такава,

       отново да грейва омая в очите?

       Да лумват огньове

       в изтляла жарава

       и пак да са радостни нощите, дните?

       Уж казват, че времето носи забрава.

       На много препатили - Господ прощава.