Орисана красота

9 ago 2009, 20:34

Poesía

581 0 2

Орисана красота

В красотата ли съм влюбен,

или в прокълнатата съдба -

да е далече любовта ми,

дори да е до мен сега…

Копнея, виждам я и плача,

че истинска е любовта,

но пак орисана е красотата -

далеч е тя и има си съдба.

Това е то… намираш любовта си,

случайно случила се е съдба…

Усмихваш се на времето със нея,

а после пак ще плачеш в самота.

Такъв е той, животът - „справедлив” е!

Докосва те до любовта…

Живееш и изпитваш радост под звездите,

а после страдаш в самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Melany71 (Светла)

2009-08-12T10:01:00+03:00

По добре да си обичал и да загубиш любовта, отколкото никога да не си я имал!
Monny (Симона Гълъбова)

2009-08-09T22:02:53+03:00

Прав си... Истинската любов е изпила толкова чаши болка, та чак се е самозабравила с грамажа... Но истинска ли е - болката определено си заслужава, изстрадана ли е- оценима става стойността й! Успех!