ОРИСИЯ

Самотна старица често присяда
на пейката, с гръб към реката
и всеки път наблюдава как един господин
купува цветя от магазина отсреща,
как плаща, как галантно целува ръка
на цветарката, и после
си тръгва.
А тя,
правейки се, че подрънква напукистки монетите му,
дълго гледа след него.
Няма други клиенти.

Реката тихо шуми...
До старицата мълчешком
е цватарката, а отсреща
господина е приготвил пари
за букет бели рози.

“Това е мъжът ми” -
прошепва цветарката.
“Но жена му е друга” -
е без милост старицата.

И отново, съвсем непукистки,
тя поема пак към цветята.
Без да иска възмездие, да направи
своя сватбен подарък за него -
единствен клиент на сърцето й.