12 may 2007, 12:33

Орисия 

  Poesía
520 0 1
Искам аз да те сънувам,
как държа те за ръка
и не спирам аз лика ти да бленувам,
ти си истинска мечта
Като котенце и мишче, ний се гоним,
но някак си безкрайна става нашата игра
и пак за глупости ще спорим -
какъв късмет! - или по-скоро сбъркана съдба
Ти ме искаше неудържимо,
но аз отдръпнах се със лекота
и може би си плакала неутешимо -
заслужава ли си ? - май въпроса е в това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??