Меричка (Мери Попинз)
718 2544
6 sept 2006, 10:59

Орисия 

  Poesía
544 0 3
В коритото на бяла каменна чешма,
извира, утолява мъчителна жажда
водата жива, дето сбира се сама -
отпиеш глътка и песен душата ти ражда.

И литва високо, и буди гората,
и ехо я вее из урвите пусти.
Изтича, изсипва се в шепа водата
и навлажнява попукани устни.

Сам сръчен майстор бе вградил
в чешмата момина снага.
Подминаха я теглила, беди,
като по чудо оцеля.


Сега изправя се безмълвна,
че сянката не смее да говори.
Чешмата бяла днес е пълна
със спомени отколешни догоре.


22.09.1999 Вода, ти си самия живот...

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??