25 dic 2010, 0:02

Орисия 

  Poesía » De amor
1073 0 8

ОРИСИЯ

 

Като дрипава,зъзнеща скитница,

обладана  от   вятъра   див.

Като клетвено вярна орисница,

покорена от   огъня   жив

 

аз вървях. Без следа и посока!

Теб жадувах с копнеж  и  тъга.

Дъждове ме валяха до кости

и пречиствах се в дива  река

 

Във потайни, безлунни усои

с  лудо биле отвара варих.

На разсъмване, с утрото огнено

те наричах да бъдеш щастлив!

 

Страст бушуваше в моите нощи -

дивен танц  на  красива  жена!

Нестинарка бях – огнено-боса!

Птица бях – с наранени крила!

 

Ти обикна  дивачката  в  мен –

като в притча за смъртния  грях

покорен от  съдбовен стремеж –

да ме пиеш – със жажда, без страх…

 

Като в храм на богиня езическа

те приех ! И плених те с любов!

За да бъде животът ни  вричане –

нова клетва и стар  благослов!

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??