Застели ми легло от коприна
и пътека от пурпурен плюш.
Ще се върна отсам след години -
отключи ми със златния ключ.
Подари ми каквото ми взеха -
на челото ми - ясна звезда,
на сърцето ми - слънчева дреха,
на очите ми - жива вода.
Нека бъда родена във риза
и се пръкна във някой дворец.
Посрещни ме с любов и орисай -
нека този път имам късмет.
1996
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados