Дали в първия ми земен час,
присвил очи от болна светлина,
усетил съм орисници без глас
да определят моята съдба?
Едната пожелала е да имам
безкрайно детство в дългия си ден,
с пълни шепи любовта да взимам,
от музата си да съм окрилен.
Втората, усмихната коварно,
записала дълбоки старини.
То, щастието, не се дава даром -
трябва да усетиш и бодли. ...