Във гримьорната си слагах
маска весела от грим,
Към корсета си посягах...
някой влезе: - Да вървим!
Залата шумеше силно,
струни ронеха по звук,
мен ми беше непосилно
да открия радост тук.
Времето летеше бързо,
соло партия дойде,
диша залата без въздух,
кратка пауза – мой ред!
Гръмко, бойко два акорда
прозвучаха... Тишина!
Пръстите ми непокорни
слушат моята душа.
А пък тя Мажора сбърка
и удари Си-бемол...
Плавно извиси се мъка,
но фалшиво, Боже мой!
Няма в тази партитура
никъде дори Бекар,
за да мога да разтуря
миг от болката макар!
Залата остана тиха,
беше музиката валс,
диригента, всички... никой
не издигна в укор глас.
Соло партията свърши.
Гръмна в акомпанимент
цял оркестърa и също
взе фалшиво Си от мен.
© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados