20 mar 2007, 13:13

Орнитоложко 

  Poesía
542 0 8
Орнитоложко

Тежи ли и пръстенът с номер и дата,
дали свободата е с грамче по-малко,
когато по силния зов на съдбата
лети над водата във устремно ято?

Не вярвам, защото не помни, не знае
ръката каква е, пленила за кратко
не нейния полет, не пътя в безкрая,
а просто случаен миг... безвъзвратно.

И същата птица ще срещне случайно
сред кътче незнайно, далеч от гнездото,
пак пръсти, които записват – не тайно,
а в дневници, трайно, нов миг от живота.

Какво ще узнаем за пътя и, питам,
за скрития ритъм, по точки и дати?
Със сигурност няма да бъдат мечтите,
които издигат във полет крилата.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И на мен ми хареса идеята, не бях се замисляла... Изпълнението също.
  • Здравке, Христо, благодаря ви
  • Нали и мечтите ни дават стимул в живота!!!
    Чудесен стих, Доли!!! Поздрави!!!
  • Поздрави, Петя
  • Гергана, Креми, Светославе, много ви благодаря
  • Замисли ме стиха ти, Доли!
    Чудесен е!
  • И същата птица ще срещне случайно
    сред кътче незнайно, далеч от гнездото,
    пак пръсти, които записват – не тайно,
    а в дневници, трайно, нов миг от живота...

    Толкова е истинско!!!
    Много ми хареса!
    Идеята е превъзходна. Мисля, че всеки е изживял това!
    Поздрав!
  • Много ми хареса, Доли! Оригинална си! Поздрав!
Propuestas
: ??:??