13 dic 2017, 12:50  

Орташката кобила 

  Poesía
661 2 15

             Кобила* сива насред поле стои

             очите блещи, преживя и пуфти.

             Навред по нея конските мухи

             налитат, хапят дългите уши.

 

             И сякаш от картина на да Винчи,

             там в дъното зад Мона Лиза.

             Невидима навела е глава,

             замислена за своята съдба.

 

            Стопани тя си има доста.

            С един на сутрин нивата оре,

            с друг пясък влачи тя под моста.

            До късно с трети за дърва в дере.

 

            Да я нахрани никой не успя,

            подковите отдавна си разби.

            Орташка** оправия и беля,

            а за награда - глад, мухи.

             

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

-кобила-възрастен женски кон.

-ортак-съдружник.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??