Живях само осем месеца.
Все едно се събудих от кратък сън.
Бях в същия автобус, на същата седалка.
Времето бе мрачно, улиците мокри, хората безцветни.
Както тогава.
Бях със същото избледняло палто и изтъркани обувки.
В главата ми беше същата песен.
Същото момиче ме чакаше, а аз нея не.
Лицето ти беше отново в очите ми.
Нищо друго не виждах.
Липсваше ми също толкова, както онази есен.
Всичко за мен бе мъгливо, сиво, лениво. ...