11 jul 2007, 16:09

Осемдесет и четири квадрата 

  Poesía
884 0 15

Осемдесет и четири квадрата,

 

които не мога да подредя,

които искам да ми прилягат

и да са ми дома.

 

Нищо и никаква територия

с покрив и бяла врата,

която винаги ми напомня,

за корен, стебло и цветя.

 

И поривът идва в ръцете ми,

най-после, след толкоз лета!

Дали, че преливам в стените

или, че гледам през тях?

 

Искам да сливам душата ми

с тленното тяло, с твърдта.

Неразтворима е, знаех си...

Миг по миг ще преплувам света.

 

Както какавидата пеперудена,

като мравката,  като скален орел –

в очите с посоки пробудени

нося дните си с цвят на панел...

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??